Виолета Азис е доктор по клинична психология, психодрама терапевт и специалист по групова динамика с над 10-годишна практика. Тя е ръководител на екипа в Центъра за психологична помощ към УМБАЛ "Лозенец", София.  С колегите си Любомир Драганов и Здравка Анина води онлайн терапии за взаимопомощ в мобилното приложение за рак на гърдата BreastHelp.

Част от работата на клиничния психолог е с пациенти и техните близки. Когато човек е съсредоточен във физическата си болка има ли емоционален капацитет да приеме душевната. Психотерапията дава възможност на човек да преодолее трудностите си, да ги извади наяве, да ги сподели.  В УБМАЛ „Лозенец“ все по-често пациенти се обръщат към психолога, но лекари, както и други хора от персонала препоръчват консултация, когато преценят, че има нужда. Това се случва най-често преди или след тежки интервенции или в родилното.  Терапията понякога продължава и след изписването.

Психодрамата е вид групова терапия. Едната група са бъдещи или настоящи родители от отделението в болница „Лозенец“, а другата – страдащи от рак на гърдата чрез приложението BreastHelp.

Трудно ли споделят българите пред други хора. Като че ли предпочитат индивидуалния формат. Но само докато попаднат в група. Виждат, че и други имат същите проблеми и не са сами.  И това е терапевтично. Пациентите имат право на две безплатни посещения, за да преценят дали им допада психодрамата.

Много повече хора търсят психологическа подкрепа. Една пациентка дори споделя, че е модерно да се ходи на психотерапия.  Младите искат да научат как да бъдат по-добра версия на себе си. Споделянето с близките е силно емоционално наситено и може да доведе до конфликти. Докато с психолога човек анализира постъпките си и да намери най-добрия начин за промяна.

Обръщането към психолог е много лично решение.  Някои го обмислят с години. Други обикалят по лекари с главоболие, с тревожност… Трети идват със заявка за личностна промяна.

В болница „Лозенец“ правят трансплантации вече много години. От самото начало се консултират пациенти и близките им преди и след трансплантация. Процедурите са животозастрашаващи. Пациентът и семейството му не знаят изхода от операцията.  А и животът им след интервенцията вече не е същият. Има вярване, че характерът на пациента се променя и приема някои черти от нрава на донора. 

Как се работи с приложението BreastHelp? Модулът за психологична помощ е най-новото в приложението. Провеждаме предварителни разговори с пациентките онлайн. Създаваме групи с по 10-15 дами са във всяка. Щом създадем групите те стават „затворени“, това означава, че ще работим само с тези жени в продължение на три месеца и нови хора не могат да се включват. Планираме и групи за близки на страдащи от рак на гърдата.

Дори при всеотдайни грижи за болния от страна на близък човек понякога грижата е на ръба на омразата в един момент. Работим за подобряване на взаимоотношенията. При следродилна депресия жените често идват и на индивидуална терапия, и на групова. Когато чуят нечие признание, се престрашават да споделят и те. И това помага!