Токсични връзки: как да ги разпознаем и прекъснем

Усещането за „нещо не е наред“ често се появява първо като тиха неудовлетвореност – липса на чуваемост, постоянно напрежение или силни емоции, които изтощават повече, отколкото свързват. Понякога го назоваваме с думи като „порочен кръг“ или „връзка, която ме изяжда отвътре“.  Това преживяване се изразява и в езика ни: „Така стана“, „Пак се повтори“ – вместо „Аз избрах“, „Ние решихме“. Липсата на избор и на предвидимост се усеща като капан.

В последните години често се използва метафората за токсичност. В медицината това е способността на вещества да увреждат в зависимост от дозата и условията, а първата стъпка при лечение е елиминирането на контакта с токсина. Когато пренесем термина върху връзките, той обикновено се използва еднопосочно – някой е токсичен и решението е прекъсване. А всъщност дозата прави отровата. Едно поведение може да е поносимо като епизод, но да се окаже разрушително, когато е постоянен фон. Почти винаги редом с токсичните прояви съществуват и противодействащи фактори – мигове на близост, подкрепа, съчувствие. Именно съчетанието и честотата им оформят климата на връзката. Токсичността не винаги е видима. Тя може да се прояви чрез постоянна критика, омаловажаване или липса на подкрепа. Когато обаче присъства насилие – физическо или психично – това е категоричен знак, че връзката не е безопасна и подкрепата за отделяне може да бъде жизненоважна.

В ситуации, в които няма насилие, решението не винаги е окончателно прекъсване. Понякога е необходимо защитено пространство, в което човек да се свърже със собствените си потребности и вътрешни антидоти – усещането за собствена стойност, яснота за личните граници, достъп до подкрепящи хора извън връзката. Промените в поведението могат да редуцират токсичността, понякога дори значително. Проблемът става сериозен, когато увреждащите фактори надделяват и антидотите вече не компенсират – тогава връзката се преживява като среда на изтощение.

Динамиката на подобни отношения често е белязана от силни емоции – привличане и отхвърляне, надежда и разочарование. Но силата на емоцията не е същото като сила на връзката. Когато липсват чуваемост и взаимност, партньорството се фиксира в модел, при който единият очаква другият да поправи неговата липса, а другият се опитва да запълва празнина, която отвън трудно може да се запълни. Под повърхността стоят дълбоки човешки потребности – за сигурност, взаимност, себеотвърждаване и предвидимост. Моделите за тяхното удовлетворяване често са изградени върху стари емоционални сцени – на пренебрегване, несигурност или прекомерен контрол. Така несъзнателно започваме да търсим и задържаме връзки, които потвърждават този познат вътрешен сценарий, дори когато той ни вреди. Силните емоции само поддържат повторението на темата.

Промяната започва с осъзнаването, че неудовлетвореността е знак за движение. Връзките могат да бъдат място за взаимно израстване, когато в тях има и автономност, и близост. Партньорите, които запазват самостоятелност, са в по-добра позиция да се грижат и за себе си, и един за друг. Разчитането на себе си не означава липса на любов – напротив, то е основата, върху която любовта може да се развива свободно. Равностойността означава избор, а не принуда.

Психотерапията – индивидуална или за двойки – предоставя пространство за чуване на вътрешните гласове и за преосмисляне на повтарящите се модели. Понякога тя води до ново начало във връзката, друг път – до осъзнато прекъсване, което слага край на токсичния кръг. И в двата случая решението идва не като повторение на стар сценарий, а като съзнателен избор.

Когато приемаме сложността на отношенията със всичките им несигурности и различия, откриваме повече гъвкавост в начина, по който се справяме. Това носи и по-голямо удовлетворение. А връзката със самите нас – с нашите желания и граници – е основата, върху която изграждаме всяка друга връзка.

В заключение, връзките могат да бъдат източник на сила, близост и подкрепа, но също така да се превърнат в поле на напрежение и изтощение. Когато забелязваме, че се въртим в познати, но неудовлетворителни сценарии, първата стъпка е да признаем нуждата от промяна. Търсенето на психологична помощ е ценен начин да се открие яснота, нови перспективи и опора по пътя към по-здравословни отношения – както със себе си, така и с другите.

Текстът е подготвен от Любомир Драганов, Клиничен психолог и психотерапевт в Центъра за психологична помощ към УМБАЛ "Лозенец".